Глупак   Родих се, израстнах, живях по всички неписани правила. И когато разбрах всички тях остана само таз привидна доброта.   Прехвален, несломим, сериозен сякаш създаден точно за тоз свят. При все съзнанието ми скроено тъй грозно и духа ми с глупостта навеки слят.   Ала умът човешки всичко преправя. Изкроил сам тази жалка особа той пак с нея се справя копаейки си сам бавно гроба.   Ала той знае - в него не ще влезе. Ако ще дявола сам вътре да го натика той пак триумфално ще излезе сменил отново с добродушен лика.   И отново ликът мой е преправен и ясен отново съм аз тъй добър. А в умът ми - реже сатър, и нарязва всички дела нечестни.   И въпреки всичко дотук, и че в мен всеки би повярвал пак, с мислите си аз си оставам боклук, какво съм повеч от последният глупак?